1:12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. 13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате, 14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. 15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза, 16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея. 17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не? 18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не.1 19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да; 20 понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас. 21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог, 22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог . 23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; 24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди. 2:1 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб. 2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене? 3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви. 4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

ЗА НАЧАЛО:
1. С кое твое постижение като тийнейджър наистина си се чувствал горд?
2. Спомняш ли си за някой, който многократно е давал обещания без да ги изпълнява? (Може би обещание за риболов или бизнес уговорка, която се е провалила?) Как си се чувствал тогава?

РАЗСЪЖДАВАНЕ:
1. С какво се хвали Павел? Какво е основанието за неговата почтеност?
2. Как се разпознава „светската мъдрост” (ст.12,17)? А „Божията благодат”?
3. Според стихове 15-17, за какво вероятно е бил обвинен Павел от някои коринтяни? Как обяснява той промяната в плановете си (1:23 – 2:2)?
4. Какво означава това, че Исус е „Да”-то на Божието обещание за нас? Знаете ли Божии обещания, за които Исус е бил изпълнението?
5. Коринт е бил търговския център на империята – какво са означавали за коринтските християни търговските метафори в ст.22? Разширени превод на този стих: 22 Който ни е запечатил (б.пр. поставил върху нас печат на притежание), и е дал в сърцата ни Духа в залог (б.пр. като влог, депозит, гарантиращ това, което ще се случи) .
6. Според този откъс как бихте описали взаимоотношенията между Павел и църквата в Коринт?

ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Къде си усетил напрежението между това да се живее по светската мъдрост и да се живее по Божията благодат?
2. Как принципният живот на някой уважаван от тебе християнски водач ти е повлиял? Бил ли си някога наранен от нещо, което си възприел като липса на почтеност в някой християнски водач? Какво означават за теб тези примери от гледна точка на това как се отнасяш към другите?
NB:Mалко допълнителна информация:
За Коринт: Предполага се, че населението на Коринт по времето на Павел е наброявало около 500 хил. жители, от които две трети били роби. Поради удобното си географско положение и двете пристанища на две морета, търговията в града процъфтява. Коринт бил космополитен град, за него било характерно твърде смесено население, резултат от контактите между различни раси и религии. Коринт бил известен и с охолен и разпуснат живот (откъдето дошъл и изразът „живея по коринтянски“) и с големи контрасти между живота на богатите и на бедните.
За християнската общност в Коринт: основана от Павел, след изнесените от него проповеди там (Деян.18:1-18). Павел остава в Коринт 18 месеца. Християнската общност включва покръстени езичници (12:2) и няколко покръстени евреи (7:18). Членовете били както богати, така и бедни (11:21-22), като богатите всъщност били малко на брой (1:16), а мнозинството били бедни хора, предимно роби (7:21), т.е. хора, отхвърлени от обществото („долните и презрените “, 1:28). Християнската общност в Коринт била жизнена и посветена на Христос (1:2), но и изложена на неблагоприятни външни влияния: разпуснат морал (6:12-20), свади, пререкания и вътрешни борби (1:11-12; 6:1-11), увличане по „светската мъдрост“, която тихомълком се промъква в общността (1:19-2:10) и пречи за възприемане на основните християнски истини, както и на мистичните религиозни течения, които се опитват да се наложат на християнските събирания (14:16-38).